Римляни 4:18 - Библия ревизирано издание Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ Още версииЦариградски Той без причина за надежда повярва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: "Така многобройно ще бъде твоето семе." Ревизиран<Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство". Новият завет: съвременен превод Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“ Верен Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ Съвременен български превод (с DC books) 2013 И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ Библия синодално издание (1982 г.) Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“. |
Тогава ми каза: Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали.
А Захария каза на ангела: Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст?
Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух.
Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;