Римляни 4:18 - Ревизиран

¹⁸ <Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

Още версии

Цариградски

¹⁸ Той без причина за надежда повярва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: "Така многобройно ще бъде твоето семе."

Новият завет: съвременен превод

¹⁸ Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“

Верен

¹⁸ Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁸ И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“

Библия ревизирано издание

¹⁸ Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁸ Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.

Римляни 4:18 Кръстосани препратки

Притчи 13:12

Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

Йезекиил 37:11

Тогава ми рече: Сине човешки, тия кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха, и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали.

Лука 1:18

А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.

Деяния 27:25

Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

Римляни 4:17

(както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

Римляни 4:19

Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, -

Римляни 5:5

А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

Римляни 8:24

Защото с <тая> надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда <изпълнена>, не е <вече> надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

Евреи 6:19

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;