Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?
Римляни 3:5 - Библия ревизирано издание Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато стоварва Своя гняв? (По човешки говоря.) Още версииЦариградски Ако ли нашата неправда показва Божията правда, що има да речем? Да ли е Бог несправедлив когато наноси гняв? (По человечески говоря.) Ревизиран Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря). Новият завет: съвременен превод И така, какво да кажем, щом като нашите грехове само показват Божията праведност? Нима Бог е несправедлив, когато ни наказва? (Казвам това, което някои хора могат да си помислят.) Верен Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво ще кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? По човешки говоря. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но ако нашата неправедност разкрива Божията справедливост, какво ще кажем? Нима Бог – питам ви като човек – е несправедлив, когато проявява Своя гняв? Библия синодално издание (1982 г.) Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? |
Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?
Господ е ревнив Бог, Който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си и пази гняв за враговете Си.
Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“
Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,
А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всеки и цял свят да се доведе под съда на Бога.
Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Негова слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
(По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) Защото както предоставяхте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предоставете частите си като слуги на правдата, която докарва святост.
Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.“
И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;
Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“.
но във всичко се проявяваме като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказаниена злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.
Братя (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито някой прибавя нещо към него.
Те пееха песента на Божия слуга Моисей и песента на Агнеца, като казваха: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на народите.
Веселете се за него, небеса, и вие, светии, вие, апостоли и пророци, защото Бог му е отсъдил възмездие за всичко, което той ви е сторил.