Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Деяния 12:15 - Библия ревизирано издание

А те казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това, което им казва, е вярно. Тогава казаха: Това е неговият ангел.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

А те й рекоха: Ти си луда; но тя потвърдяваше че това що им казва е така. А те думаха: Неговът ангел е.

Вижте главата

Ревизиран

А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че <това що им казва> е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

Хората в дома й казаха: „Ти не си с ума си!“, но тя продължи да твърди, че той е там. „Това е неговият ангел“ — отговориха й те.

Вижте главата

Верен

А те є казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че е така. Тогава те казаха: Това е неговият ангел.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

А те ѝ рекоха: „Ти не си с ума си!“ Но тя настояваше, че е така. Те ѝ отвърнаха: „Това е неговият ангел.“

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

А те ѝ казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел.

Вижте главата
Други преводи



Деяния 12:15
10 Кръстосани препратки  

ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се умножат в земята.


Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.


Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата.


Но те, като чуха, че бил жив и че тя Го видяла, не повярваха.


После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и ги смъмра за неверието и коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал.


И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин.


А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.


А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.


Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.