И му каза: Влез, ти, благословен от Господа. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.
Битие 37:11 - Библия ревизирано издание И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. Цариградски И завидяха му братята му; а баща му съхраняваше словото. Ревизиран И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи. Верен И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Братята му се разгневиха, а баща му запомни тези думи. Библия синодално издание (1982 г.) Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И завидяха му братята му; а баща му пазеше тия думи в паметта си. |
И му каза: Влез, ти, благословен от Господа. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.
Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.
А Ефремовата завист ще се махне и нападателите от Юдея ще бъдат унищожени! Ефрем няма да завижда на Юда и Юда няма да притеснява Ефрем;
Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; обаче ще видят ревността Ти за народа Ти и ще се засрамят; даже огън ще погълне враговете Ти.
Тук е краят на това видение. Колкото до мене, Даниил, размишленията ми ме смущават много и изгледът на лицето ми се изменя; но запазих това нещо в сърцето си.
И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези неща в сърцето си.
А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.
зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.
Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, измамвани и поробени от най-различни страсти и удоволствия и като живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни и се мразехме един друг.
Или мислите, че без нужда казва Писанието, че „Бог и до завист ревнува за духа, който е вселил в нас“?
А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?