Битие 17:17 - Библия ревизирано издание Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? Цариградски И падна Авраам на лицето си и засмя се, и рече в сърцето си: На стогодишен человек ли ще се роди чадо? И Сарра, жена на деветдесет години, ще роди ли? Ревизиран Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? Верен Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и каза в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И деветдесетгодишната Сара ли ще роди? Съвременен български превод (с DC books) 2013 Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“ Библия синодално издание (1982 г.) И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди? Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава Авраам падна по лице и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която е на деветдесет години, ще роди ли? |
А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение, като и господарят ми е стар?
Добави още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми деца? – Защото му родих син в старините му.
А Давид, като погледна и видя, че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Йерусалим, тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха на лицата си.
Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.
Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше изгледът на заобикалящото го сияние. Това беше изгледът на подобието на Господнята слава. И когато го видях, паднах на лицето си и чух глас на някого, който говореше.
И така, той се приближи до мястото, където стоях; и когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми каза: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.
И огън излезе отпред Господа и изпепели всеизгарянето и тлъстините върху жертвеника; и като видя това, целият народ извика силно и падна на земята.
Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
А те паднаха на лицата си и казаха: О, Боже, Боже на духовете на всяка твар! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
Оттеглете се от това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.
И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.
А Захария каза на ангела: Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст?
После паднах ничком пред Господа, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред Господа, и Го раздразнихте.
И така, паднах ничком пред Господа през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.
А човекът отговори: Не; но за военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята, поклони се и го попита: Какво ще заповяда моят Господар на слугата си?
Тогава Исус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред Господния ковчег, където той и Израилевите старейшини лежаха до вечерта, и посипаха пръст върху главите си.
И двадесет и четиримата старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, като казваха:
И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнеца, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите.
когато пламъкът от жертвеника се издигаше към небето, то и ангелът Господен се издигна в пламъка на жертвеника. А Маное и жена му, като гледаха, паднаха по лице на земята.