Но Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови и мене, тате. И Исав заплака с висок глас.
Съдии 21:2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И народът дойде във Ветил, и седя там до вечерта пред Бога, и с висок глас плака горко. Цариградски И дойдоха людете в Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и възвишиха гласа си та плакаха с голям плач, Ревизиран И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко. Верен И народът дойде във Ветил и остана там пред Бога до вечерта, и издигна гласа си, и плака горчиво. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но народът дойде във Ветил. Там всички седяха пред Бога чак до вечерта и заплакаха горко със силен глас Библия ревизирано издание Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас. Библия синодално издание (1982 г.) И народът дойде в Божия дом, седяха там до вечерта пред Бога, дигнаха голям писък, силно плакаха |
Но Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови и мене, тате. И Исав заплака с висок глас.
След това цялото общество израиляни се събра в Сило, където и поставиха шатъра за срещане, защото земята вече беше завладяна от тях.
И когато Ангелът Господен изговори тези думи на всички израиляни, народът плака с висок глас.
Тогава израиляните станаха, отидоха във Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас да излезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда да излезе пръв.
Защото израиляните бяха ходили и плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа, казвайки: Да излезем ли пак на бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Излезте против него.
Тогава всички израиляни, целият народ, излезе и отиде във Ветил, и плака, и седна там пред Господа, и пости в онзи ден до вечерта; и принесе всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа.
И сред жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъжко легло; и ги доведоха в стана при Сило, който е в Ханаанската земя.
И рекоха: Защо, Господи, Израилеви Боже, стана това в Израил, да изчезне днес едно племе от Израил?
И тъй, вестителите дойдоха в Сауловия град Гавая, и казаха тези думи на всеослушание пред народа; и всички плакаха с висок глас.
Тогава Давид и мъжете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.