И рекоха: Елате, да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
Еклисиаст 2:4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Заех се с големи работи: съградих си къщи; насадих си лозя; Цариградски Направих си големи работи: Съградих си къщи: насадих си лозя: Ревизиран Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя; Верен Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Наченах велики начинания: съградих си палати, насадих си лозя, Библия ревизирано издание Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя; Библия синодално издание (1982 г.) Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя, |
И рекоха: Елате, да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
А Авесалом, когато беше още жив, си бе издигнал стълб, който е в Царската долина; защото беше казал: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на свое име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.
Нека има съюз между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти подарък сребро и злато; иди, развали съюза си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.
Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царския дом, и беше извършил всичко, което желаеше да направи,
Над лозята – раматецът Семей. Над плода от лозята за винените изби – Завди, Сифамиевият син.
Съгради още кули в пустинята и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места, и по поляната; имаше и орачи, и лозари по хълмовете и на Кармил, защото обичаше земеделието.
Тогава Соломон доведе Фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото каза: Жена ми да не живее в дома на Израилевия цар Давид, понеже местата, в които е влизал Господният ковчег, са святи.
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, и жилищата им – из род в род; наричат земите си със своите си имена.
да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете – там ще ти дам любовта си.
Сега ще пея на възлюбения си, песен на обичния си за лозето Му: Възлюбеният ми имаше лозе на много плодородно бърдо.
царят проговори, казвайки: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за дом на царството и за слава на величието си!