Второ Царе 18 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Смъртта на Авесалом

¹ След това Давид събра мъжете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

² И Давид изпрати воините – една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на воините: Непременно ще изляза и аз с вас.

³ Мъжете обаче отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; и половината от нас да умрат, пак няма да ги е грижа за нас; а ти струваш колкото десет хиляди от нас, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

⁴ И царят им каза: Каквото ви се вижда добро, ще сторя. И тъй, царят застана отстрани до портата и всички мъже излязоха по стотини и по хиляди.

⁵ Тогава царят заповяда на Йоав, на Ависей и на Итай: Пощадете ми младежа Авесалом. И всички воини чуха, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом.

⁶ И тъй, воините излязоха на полето против Израил; и сражението стана в Ефремовия лес.

⁷ И там Израилевите воини бяха разбити от Давидовите мъже, и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души;

⁸ защото сражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата страна и в онзи ден лесът погълна повече мъже, отколкото погълна мечът.

⁹ И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите мъже. А Авесалом яздеше муле; и като влезе мулето под гъстите клони на един голям дъб, главата на Авесалом се хвана в дъба и той увисна между небето и земята; а мулето му избяга.

¹⁰ И един човек го видя, та извести на Йоав: Ето, видях Авесалом, увиснал на дъб.

¹¹ А Йоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази още там на земята? И аз бих ти дал десет сребърника и един пояс.

¹² А човекът рече на Йоав: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръка против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на тебе, на Ависей и на Итай: Внимавайте всички, никой да не докосне младежа Авесалом.

¹³ Иначе, ако бях изменил и посегнал на живота му, защото нищо не се укрива от царя, тогава сам ти би се обърнал против мене.

¹⁴ Тогава рече Йоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, както беше още жив сред дъба.

¹⁵ И десет Йоавови оръженосци заобиколиха Авесалом, та го удариха и го убиха.

¹⁶ Тогава Йоав засвири с тръбата и людете се върнаха от преследване на Израил, защото Йоав ги спря.

¹⁷ И взеха Авесалом, хвърлиха го в един голям ров вътре в леса и натрупаха отгоре му голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си.

¹⁸ А Авесалом, когато беше още жив, си бе издигнал стълб, който е в Царската долина; защото беше казал: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на свое име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

Давид жалее

¹⁹ Тогава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на враговете му.

²⁰ А Йоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.

²¹ Тогава каза Йоав на един кушит: Иди, съобщи на царя каквото си видял. И кушитът се поклони на Йоав и се завтече.

²² Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след кушита. А Йоав рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?

²³ Но той пак каза: Каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му каза: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път и задмина кушита.

²⁴ А Давид седеше между двете порти; и стражът се изкачи на покрива на портата към стената, и като вдигна очи, видя, и ето, един човек тичаше сам.

²⁵ И стражът извика и извести царя. И царят рече: Щом е сам, има вести в устата му. А той тичаше и се приближаваше.

²⁶ После стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето още един човек, който тича сам. И рече царят: И той носи вести.

²⁷ И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. И рече царят: Добър човек е той и иде с добри вести.

²⁸ И Ахимаас извика и каза на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който предаде мъжете, които вдигнаха ръка против господаря ми, царя.

²⁹ И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати царския слуга и мене, слугата ти, видях голямо смущение, но не знаех какво става.

³⁰ И рече царят: Обърни се и застани тук. И той се обърна, и застана.

³¹ И ето, дойде кушитът. И рече кушитът: Известия, господарю мой, царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се вдигнаха против тебе.

³² И царят попита кушита: Здрав ли е младежът Авесалом? А кушитът отговори: Враговете на господаря ми, царя, и всички, които се вдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!

³³ И царят се смути много, и се качи в стаята над портата, та плака; и като отиваше, говореше така: Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой, Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!