Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, за време вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
Галатяни 4:15 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава, какво стана с онази ваша радост? Свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте изтръгнали и бихте ми ги дали. Още версииЦариградски И тъй, кое беше вашето блаженство? понеже свидетелствувам за вас че, ако би било възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали. Ревизиран Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали. Новият завет: съвременен превод Къде остана щастието ви? Защото аз съм свидетел, че ако можехте, щяхте да извадите собствените си очи и да ми ги дадете. Верен Тогава къде е онази ваша благословеност? Защото свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извадили и бихте ми ги дали. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете. Библия ревизирано издание Тогава къде е онова ваше изповядано блаженство? Понеже свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извадили и бихте ми ги дали. |
Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, за време вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.
А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата, така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви.
посредством Когото ние чрез вяра придобихме и входа си в тази благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.
Защото бих желал сам аз да съм анатема от Христа заради моите братя, моите по плът роднини;
Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си,
така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.
но пак, това, което беше за вас изпитание в моето тяло, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.
Но всеки нека изпитва своите дела и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не в сравнение с друг;
Свидетелствам за него, че се труди много за вас и за тези, които са в Лаодикия и в Йерапол.
Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.