Притчи 17:5 - Библия синодално издание (1982 г.) Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван). Цариградски Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му: Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан. Ревизиран Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан. Верен Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Който се надсмива над сиромаха, хули неговия Творец; който се радва на нещастието, няма да остане ненаказан. Библия ревизирано издание Който се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му, и който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му; който се радва на бедствия – няма да остане ненаказан. |
Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.
Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е – да се върши правда; това е по угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.)
Аз не бързах да стана пастир у Тебе и не желах бедствения ден, Ти знаеш това; каквото е излязло из устата ми, е открито пред Твоето лице.
и кажи на синовете Амонови: чуйте словото на Господа Бога: тъй казва Господ Бог: задето за Моето светилище казват: охохо! охохо! понеже то е поругано – и за Израилевата земя, понеже тя е опустошена, и за дома Иудин, понеже те в плен отидоха, –
Задето притесняваше брата си Иакова, срам ще те покрие, и ти ще бъдеш изтребен завсякога.
Защото както вие пихте на светата Моя планина, тъй всички народи всякога ще пият, ще пият, ще гълтат и ще бъдат – като да не са били.
А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, – как пребъдва в такъв Божията любов?