Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Римляни 4:18 - Библия ревизирано издание

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

Вижте главата

Още версии

Цариградски

Той без причина за надежда повярва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: "Така многобройно ще бъде твоето семе."

Вижте главата

Ревизиран

<Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“

Вижте главата

Верен

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.

Вижте главата
Други преводи



Римляни 4:18
12 Кръстосани препратки  

Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.


Тогава ми каза: Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали.


А Захария каза на ангела: Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст?


Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.


(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.


Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,


А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух.


Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?


която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;