Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа, вашия Бог. И така, цялото събрание благослови Господа, Бога на бащите си, и като се наведоха, се поклониха на Господа и на царя.
Откровение 4:10 - Библия ревизирано издание двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, като казват: Още версииЦариградски двадесетте и четири старци падат пред седналия на престола, и се покланят живеещему във веки веков, и полагат венците си пред престола, и казват: Ревизиран двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки: Новият завет: съвременен превод двадесет и четиримата старейшини падат пред Седналия на престола и се покланят на Живеещия за вечни векове. Те хвърлят венците си пред престола и казват: Верен двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, който живее за вечни векове, и хвърлят венците си пред престола, като казват: Съвременен български превод (с DC books) 2013 двадесет и четиримата старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вечно и полагаха венците си пред престола, като казваха: Библия синодално издание (1982 г.) двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки: |
Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа, вашия Бог. И така, цялото събрание благослови Господа, Бога на бащите си, и като се наведоха, се поклониха на Господа и на царя.
А всички израилтяни, като видяха, че огънят слезе и че Господнята слава беше над дома, се наведоха с лице до земята върху постланите камъни и се поклониха, като прославяха Господа, защото е благ, защото милостта Му е до века.
Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.
9 Не на нас, Господи, не на нас, а на Своето име въздай слава заради милостта Си и заради верността Си.
В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма.
И чух облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее довека, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили със смазването на силата на святия народ.
А в края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно и царството Му е из род в род;
И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.
Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.
и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че няма да има вече време,
И двадесет и четиримата старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, като казваха:
Кой няма да се бои от Тебе, Господи, и да прослави името Ти? Защото само Ти си свят; понеже всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото бяха изявени Твоите праведни присъди.
А едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.
И двадесет и четиримата старейшини и четирите живи същества паднаха и се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казаха: Амин! Алилуя!
И внезапно бях обзет от Духа и ето, на небето стоеше престол и на престола седеше Един.
И около престола имаше двадесет и четири престола и видях, че на престолите седяха двадесет и четирима старейшини, облечени в бели дрехи, и на главите им златни венци.
И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове,
И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнеца, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите.
И всички ангели стояха около престола и около старейшините и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола и се поклониха на Бога, като казваха: