Матей 13:20 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А посяното на канаристите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема; Още версииЦариградски А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема; Ревизиран А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема; Новият завет: съвременен превод Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. Верен А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема; Съвременен български превод (с DC books) 2013 А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, Библия ревизирано издание А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема; |
И когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и Йодай, и с тях направиха съдове за Господния дом – съдове за служене и за принасяне на жертви, тамянници и други златни и сребърни съдове. Така през целия живот на Йодай непрестанно принасяха всеизгаряния в Господния дом.
И Йоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичките дни на свещеник Йодай.
Тогава царят повика началника на свещениците Йодай и му каза: Защо не си изискал левитите да съберат от Юда и Ерусалим данъка, определен от Господния слуга Мойсей на Израилевото общество за шатъра на свидетелството?
При това те Ме търсят всеки ден и желаят да узнаят пътищата Ми, сякаш са народ, който постъпва праведно и не е изоставил заповедите на своя Бог. Те искат от Мене справедливи присъди; те желаят да се приближат към Бога.
При всеки, който чува словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
корен обаче няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, начаса отпада.
защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.
защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, много се двоумеше какво да прави, и с удоволствие го слушаше.
Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.
И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип, та гледайки, че стават знамения и велики дела, удивяваше се.