Марк 6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Пророк без почит

¹ И Исус излезе оттам и дойде в Своята Си родина; и учениците Му вървяха след Него.

² И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този човек всичко това? И каква е дадената Му мъдрост, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?

³ Този не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Яков и Йосий, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

⁴ А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

⁵ И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

⁶ И чудеше се на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

Исус изпраща дванадесетте

⁷ И като повика дванадесетте, започна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

⁸ И заповяда им да не взимат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

⁹ но да се обуват със сандали и да не обличат две ризи.

¹⁰ И каза им: Където и да влезете в някоя къща, оставайте в нея, докато си излезете оттам.

¹¹ И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство против тях.

¹² И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

¹³ И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.

Йоан Кръстител обезглавен

¹⁴ И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действуват чрез него.

¹⁵ А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.

¹⁶ Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

¹⁷ Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.

¹⁸ Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

¹⁹ А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

²⁰ защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, много се двоумеше какво да прави, и с удоволствие го слушаше.

²¹ И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

²² и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирод и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

²³ И закле ѝ се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми.

²⁴ А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

²⁵ И начаса момичето влезе бързо при царя, та поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.

²⁶ И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не поиска да ѝ откаже.

²⁷ И веднага царят прати един палач, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, та го обезглави в тъмницата,

²⁸ и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

²⁹ И учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

Исус нахранва петте хиляди

³⁰ И апостолите се събраха при Исуса и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

³¹ И рече им: Елате вие сами на уединено място и починете си малко. Защото мнозина идваха и отиваха; и нямаха време даже да ядат.

³² И отидоха с ладията на уединено място насаме.

³³ А като отиваха, людете ги видяха и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеш, и ги изпревариха.

³⁴ И Исус, като излезе, видя едно голямо множество, и смили се над тях, понеже бяха като овце, които нямат овчар; и започна да ги поучава много неща.

³⁵ И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно;

³⁶ разпусни ги, за да отидат по околните местности и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.

³⁷ А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

³⁸ А Той им каза: Колко хляба имате? Идете, вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

³⁹ И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

⁴⁰ И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

⁴¹ И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат пред тях; раздели и двете риби на всичките.

⁴² И всички ядоха, и се наситиха.

⁴³ И вдигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

⁴⁴ А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Исус ходи по водата

⁴⁵ И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.

⁴⁶ И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

⁴⁷ И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той самичък на сушата.

⁴⁸ И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

⁴⁹ А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак и извикаха;

⁵⁰ защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

⁵¹ И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се слисаха.

⁵² Защото не бяха разбрали чудото с хлябовете, но сърцата им бяха закоравели.

⁵³ И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя и пристанаха на сушата.

⁵⁴ И когато излязоха от ладията, веднага хората Го познаха;

⁵⁵ и разтичаха се по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.

⁵⁶ И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, изнасяха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото се допираха, се изцеляваха.