Матей 13 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Притчата за сеяча

¹ В същия ден Исус излезе от къщи и седна край езерото.

² И събраха се край Него големи множества, затова Той влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

³ И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

⁴ и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха, та ги изкълваха.

⁵ А други паднаха на канаристите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶ а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷ Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.

⁸ А други паднаха на добра земя и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

⁹ Който има уши [да слуша], нека слуша.

¹⁰ Тогава се приближиха учениците и Го попитаха: Защо им говориш с притчи?

¹¹ А Той в отговор им каза: На вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

¹² Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

¹³ Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуват, а не слушат, нито разбират.

¹⁴ Над тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

¹⁵ Защото сърцето на тези люде е задебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“

¹⁶ А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.

¹⁷ Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

¹⁸ И тъй, чуйте какво значи притчата за сеяча:

¹⁹ При всеки, който чува словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.

²⁰ А посяното на канаристите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;

²¹ корен обаче няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, начаса отпада.

²² А посяното между тръните е онзи, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

²³ А посяното на добрата земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

Притчата за плевелите

²⁴ Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

²⁵ но когато спяха човеците, неприятелят му дойде, та пося и плевели между житото и си отиде.

²⁶ И когато поникна злакът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

²⁷ А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господарю, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?

²⁸ Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй, искаш ли да идем да ги оплевим?

²⁹ А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да оскубете заедно с тях и житото.

³⁰ Оставете да растат и двете заедно до жетва; а по време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Притчите за синаповото зърно и кваса

³¹ Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и пося на нивата си;

³² което наистина е по-малко от всички семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клоните му.

³³ Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса всичкото.

³⁴ Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

³⁵ за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света“.

Обяснение на притчата за плевелите

³⁶ Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

³⁷ А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

³⁸ нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

³⁹ неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършването на века; а жетварите са ангели.

⁴⁰ И тъй както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

⁴¹ Човешкият Син ще изпра ти ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие,

⁴² и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁴³ Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

Притчите за скритото съкровище и бисера

⁴⁴ Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива и продава всичко, което има, и купува тази нива.

⁴⁵ Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

⁴⁶ и като намери един скъпоценен бисер, отиде и продаде всичко, което имаше, и го купи.

Притчата за мрежата

⁴⁷ Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, и събрала риби от всякакъв вид,

⁴⁸ и като се напълни, изтеглиха я на брега и седнаха, та прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

⁴⁹ Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

⁵⁰ и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁵¹ [Исус им каза:] Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Разбрахме.

⁵² А Той им рече: Затова всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда из съкровището си ново и старо.

Пророк без почит

⁵³ Тогава Исус, когато свърши тези притчи, замина си оттам.

⁵⁴ И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и се питаха: Откъде има Този човек тая мъдрост и тия чудотворни сили?

⁵⁵ Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му – Яков и Йосий, Симон и Юда?

⁵⁶ И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде има Той всичко това?

⁵⁷ И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

⁵⁸ И не извърши там много велики дела поради неверието им.