Деяния 8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Преследването и разпръскването на църквата

¹ А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

² И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много.

³ А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.

Филип в Самария

⁴ А тези, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

⁵ Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника.

⁶ И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше.

⁷ Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени;

⁸ така че настана голяма радост в онзи град.

Симон магьосникът

⁹ А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.

¹⁰ Него слушаха всички, от малък до голям, казвайки: Този е така наречената Велика Божия Сила.

¹¹ И слушаха го, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си.

¹² Но когато повярваха на Филип, който благовестваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

¹³ И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип, та гледайки, че стават знамения и велики дела, удивяваше се.

¹⁴ А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,

¹⁵ които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух;

¹⁶ защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

¹⁷ Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух.

¹⁸ А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, казвайки:

¹⁹ Дайте и на мене тази сила, щото, на когото положа ръце, да приема Святия Дух.

²⁰ А Петър му каза: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

²¹ Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

²² Затова, покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти;

²³ понеже гледам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.

²⁴ А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което рекохте.

²⁵ И те, след като заявяваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието на много самарийски села.

Филип и етиопският скопец

²⁶ А ангел от Господа говори на Филип, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

²⁷ И той стана, та отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над всичкото ѝ съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

²⁸ на връщане седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.

²⁹ А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.

³⁰ И Филип се завтече, та го чу, като прочиташе пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли, каквото четеш?

³¹ А той рече: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.

³² А мястото от Писанието, което прочиташе, беше това: „Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си;

³³ в унижение отмени се съдбата Му; а поколението Му, кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“

³⁴ И скопецът заговори и рече на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, за себе си ли, или за някой друг?

³⁵ А Филип отвори уста, и като започна от това писание, благовести му Исуса.

³⁶ И като вървяха в пътя, дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? [

³⁷ И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Божий Син.]

³⁸ Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип, и скопецът; и кръсти го.

³⁹ А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и скопецът вече не го видя, а възрадван продължи пътя си.

⁴⁰ А Филип се намери в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.