Римляни 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г
Римляни 2

¹ Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

² А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.

³ И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?

⁴ Или презираш Неговата богата благост, кротост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

⁵ Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведния съд от Бога,

⁶ Който ще въздаде на всеки според делата му:

⁷ вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

⁸ а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

⁹ скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,

¹⁰ а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

¹¹ Понеже Бог не гледа на лице.

¹² Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.

¹³ Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани.

¹⁴ (Понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

¹⁵ по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат, или ги оправдават.)

¹⁶ Това ще стане в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие.

¹⁷ Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закона, хвалиш се с Бога,

¹⁸ знаеш Неговата воля и разбираш по-доброто, понеже се учиш от закона;

¹⁹ ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,

²⁰ наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

²¹ тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

²² Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатстваш ли?

²³ Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като престъпваш закона?

²⁴ Питам това, защото, според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

²⁵ Понеже обрязването наистина е полезно, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

²⁶ И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

²⁷ И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

²⁸ Защото не е юдеин онзи, който е по външност такъв, нито е обрязване онова, което е външно, в плътта;

²⁹ но юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, по дух, а не по буква; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.