1 И като затръби петият ангел, видях една звезда, паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст. 2 И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздухът потъмняха от дима на пропастта. 3 И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, която имат земните скорпиони. 4 Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някоя зеленина, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си. 5 И позволи им се не да ги убиват, а да ги мъчат пет месеца; и мъката им беше като мъка от скорпион, когато ужили човека. 6 През онези дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях. 7 И скакалците приличаха на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като че венци, подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица. 8 И те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като лъвски. 9 При това имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой. 10 Имаха и опашки като на скорпиони, и жила; а в опашките си имаха силата да повреждат човеците пет месеца. 11 Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който на еврейски се нарича Абадон, а на гръцки се именува Аполион. 12 Едното „горко“ мина; ето, още две „горко“ идат след това. 13 И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога, 14 че казва на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат. 15 И развързани бяха четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден, и месец и година, за да убият една трета от човеците. 16 И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух броя им. 17 И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, хиацинтови и серни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и сяра. 18 От тези три язви – от огъня, от дима и от сярата, които излизаха от устата им – беше избита една трета от човеците. 19 Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха. 20 И останалите човеци, които не бяха избити от тези язви, не се покаяха за делата на ръцете си, та да не се кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; 21 също не се покаяха за убийствата си, нито за чародеянията си, нито за блудствата си, нито за кражбите си. |