Лука 4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г
Лука 4

¹ А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дни,

² където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и като се изминаха те, Той огладня.

³ И дяволът Му каза: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

⁴ А Исус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек [но с всяко Божие слово“].

⁵ Тогава, като Го възведе [на една планина] нависоко и Му показа всичките царства на вселената в един миг време, дяволът Му рече:

⁶ На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства (защото на мене е предадена, и аз я давам, на когото искам),

⁷ и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

⁸ А Исус в отговор му каза: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се кланяш, и само на Него да служиш“.

⁹ Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тука долу;

¹⁰ защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят;

¹¹ и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о камък ногата Си“.

¹² А Исус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“

¹³ И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него до някое време.

¹⁴ А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

¹⁵ И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

¹⁶ И дойде в Назарет, където беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден, и стана да чете.

¹⁷ И подадоха Му книгата на пророк Исая; и Той, като отвори книгата, намери мястото, където бе писано:

¹⁸ „Духът на Господа е върху Мене, защото Ме е помазал да благовествам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците, и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,

¹⁹ да проглася благоприятната Господня година.“

²⁰ И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

²¹ И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

²² И всички Му засвидетелстваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Тоя не е ли Йосифовият син?

²³ И Той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че ставало в Капернаум, стори го и тука в Своята Си родина.

²⁴ И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

²⁵ А казвам ви наистина: Много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

²⁶ и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.

²⁷ Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

²⁸ Като чуха това, всички, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв

²⁹ и, като станаха, изкараха Го вън от града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

³⁰ Но Той мина посред тях и си отиде.

³¹ И слезе в галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

³² и удивляваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

³³ И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

³⁴ Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Святият Божий.

³⁵ Но Исус го смъмри, казвайки: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред всички, излезе от него, без никак да го повреди.

³⁶ И всички се смаяха, и разговаряха помежду си, казвайки: Какво е това слово, че Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

³⁷ И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

³⁸ И като стана, та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска: и молиха Го за нея.

³⁹ И Той, като застана над нея, смъмри треската, и треската я остави; и начаса тя стана и им прислужваше.

⁴⁰ И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки един от тях, изцели ги.

⁴¹ Още и бесове с крясък излизаха от мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги смъмряше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че е Помазаникът.

⁴² И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, идваше при Него и искаше да Го задържи, за да не си отива от тях.

⁴³ Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовествам Божието царство, понеже за това съм изпратен.

⁴⁴ И проповядваше в галилейските синагоги.