Но Рабсак им отговори: „Нима само до твоя господар и до тебе ме е изпратил господарят ми, за да кажа тези думи? Не! А и на хората, които са поставени по протежение на стената, които заедно с вас ще ядат изпражненията си и ще пият урината си.“
Плачът на Йеремия 4:4 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Езикът на кърмачето залепва в небцето му от жажда. Децата искат хляб и няма кой да им подаде. Цариградски Езикът на сучещото залепна на небцето му от жажда: Децата поискаха хляб, и нема кой да им отреже. Ревизиран<Защото> езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи. Верен Езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им подаде. Библия ревизирано издание защото езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи. Библия синодално издание (1982 г.) езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи. |
Но Рабсак им отговори: „Нима само до твоя господар и до тебе ме е изпратил господарят ми, за да кажа тези думи? Не! А и на хората, които са поставени по протежение на стената, които заедно с вас ще ядат изпражненията си и ще пият урината си.“
На деветия ден от четвъртия месец гладът беше толкова голям, че нямаше хляб за народа на страната.
Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня, ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми.
Затова Моят народ ще отиде в плен, тъй като нямат познание за Господа. Неговите велможи ще гладуват, а множеството хора ще страда от жажда.
Господарите изпращат слугите си за вода. Те отиват при водоемите, но не намират вода. Връщат се с празните си съдове. Посрамени и смутени, покриват главите си.
Целият му народ въздиша, търсейки хляб, дава ценности за храна, за да запази живота си. „Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!“
„Дори и праха от вашия град, полепнал по нозете ни, отърсваме срещу вас. Но да знаете: приближи се Божието царство.“
Затова ти ще служиш на враговете си, които Господ ще прати против тебе, в глад и жажда, в голота и всякакви лишения. Той ще сложи на шията ти железен ярем, докато те погуби.
Силите им ще сломи гладът, ще бъдат покосени от треска и от страшна напаст; ще ги хвърля срещу зъбите на хищници и срещу отровата на земните влечуги.