La Biblia Online

Anuncios


Toda la Biblia A.T. N.T.




Второ Летописи 27:2 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, така, както постъпваше и баща му Озия. Но не влизаше в храма на Господа и народът все още беше покварен.

Ver Capítulo

Цариградски

И направи което бе право пред Господа по всичко що стори баща му Озия; не влезе обаче в храма Господен. И людете бяха още развращени.

Ver Capítulo

Ревизиран

Той върши това, което е право пред Господа, съвсем както бе направил баща му Озия; обаче не влезе в Господния храм. Но людете още се покваряваха.

Ver Capítulo

Верен

Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, точно както беше правил баща му Озия, но не влезе в ГОСПОДНИЯ храм. Но народът все още беше покварен.

Ver Capítulo

Библия ревизирано издание

Той вършѝ това, което е право пред Господа, съвсем както беше направил баща му Озия; обаче не влезе в Господния храм. Но народът все още се покваряваше.

Ver Capítulo

Библия синодално издание (1982 г.)

Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо както правеше и Озия, баща му, само че не влизаше в Господния храм, и народът все още грешеше.

Ver Capítulo

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Той върши това, което бе право пред Господа, точно както баща му Озия; обаче не влезе в Господния храм. Но народът още се покваряваше.

Ver Capítulo



Второ Летописи 27:2
8 Referencias Cruzadas  

Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, така, както постъпваше и баща му Амасия.


Ахаз беше на двадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим шестнадесет години. Но той не постъпваше праведно пред Господа, както правеше праотецът му Давид,


Цялото ми тяло трепери от страх пред Тебе, боя се от Твоите присъди.


Затова Господ каза на Мойсей: „Тръгни, слез, защото пропадна твоят народ, който ти беше извел от Египет.


Уви, народе грешни, народ, натоварен с вина, зло потомство, синове покварени! Изоставихте, отхвърлихте Светия на Израил, отвърнахте се назад.


От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше.