La Biblia Online

Anuncios


Toda la Biblia A.T. N.T.




Плачът на Йеремия 2:12 - Библия синодално издание (1982 г.)

Умирайки като ранени по градските улици, те казват на своите майки: „де има жито и вино?“ – и предават душите си в майчините си прегръдки.

Ver Capítulo

Цариградски

Думат на майките си: Де има жито и вино? – Като премират в стъгдите на града както смъртно ранени, Като се излива душата им в пазухата на майките им.

Ver Capítulo

Ревизиран

Думат на майките си: Где има жито и вино? Когато примират като смъртно ранени по градските улици, Когато предават дух в пазухата на майките си.

Ver Capítulo

Верен

Казват на майките си: Къде има жито и вино? – докато примират като смъртно ранени по улиците на града, докато душата им се излива на скута на майките им.

Ver Capítulo

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Умирайки като ранени по градските улици, те казват на майките си: „Къде има жито и вино?“, и предават дух в майчините си прегръдки.

Ver Capítulo

Библия ревизирано издание

Казват на майките си: Къде има жито и вино?, когато примират като смъртно ранени по градските улици, когато предават дух в скута на майките си.

Ver Capítulo

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Казват на майките си: Къде има жито и вино? Когато примират като смъртно ранени по градските улици, когато предават дух в майчините си прегръдки.

Ver Capítulo



Плачът на Йеремия 2:12
9 Referencias Cruzadas  

И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.


И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!


защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;


Синовете ти изнемогнаха, лежат по ъглите на всички улици, както сърна в примка, изпълнени с гняв Господен, със заплаха от твоя Бог.


Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.


И ще изядат жетвата ти и хляба ти, ще изядат синовете ти и дъщерите ти, ще изядат овците ти и воловете ти, ще изядат лозето ти и смокините ти; ще разрушат с меч укрепените ти градове, на които ти се надяваш.


Цял негов народ въздиша, търсейки хляб, дава своите драгоценности за храна – душа да подкрепи. „Погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!“


езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава.


А мишците на вавилонския цар ще направя яки, ще му дам в ръка Моя меч, мишците пък на фараона ще съкруша, и той изранен ще стене силно пред него.