И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.
Песен на песните 5:2 - Библия синодално издание (1982 г.) Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми – с нощна влага. Цариградски Аз спя, но сърдцето ми е будно. Гласът на възлюбления ми! хлопа: Отвори ми, сестро моя, любезна моя, Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки. Ревизиран Аз спях, но сърцето ми беше будно; <И ето> гласът на възлюбения ми; той хлопна <и казва: >Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки. Верен Аз спя, но сърцето ми е будно – гласът на любимия ми! Чука: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е пълна с роса, къдриците ми с – нощни капки. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Заспала съм, но сърцето ми е будно. Ето гласът на моя възлюбен, който чука: „Отвори ми, сестрице, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! Защото главата ми е цяла с роса покрита, и косата с нощна влага.“ Библия ревизирано издание Аз спях, но сърцето ми беше будно; и ето гласа на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любима моя! Гълъбице моя, съвършена моя; защото главата ми се напълни с роса, косите ми – с нощни капки. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Аз спях, но сърцето ми беше будно. И ето – гласът на възлюбения ми! Той хлопа и казва: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е напоена с роса, косите ми – с влагата на нощта. |
И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.
Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно.
Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.
Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.
но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:
Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните ѝ; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри – като мирис от ябълка;
Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване.
Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него – толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки, –
И върна се оня Ангел, който говори с мене, и ме разбуди, както разбуждат човека от сън.
защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите“.
А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.
И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.
Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца,
Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
Но в Сарди имаш няколко души, които не са осквернили дрехите си; те ще ходят с Мене в бели дрехи, понеже са достойни.