И Давид се моли Богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята.
Неемия 1:4 - Библия синодално издание (1982 г.) Като чух тия думи, седнах и заплаках, и бях печален няколко дена, постих и молих се пред Бога небесни, Цариградски И когато чух тези думи седнах та плаках и сетувах няколко дни; и постих, и молих се пред небеснаго Бога Ревизиран А когато чух тия думи, седнах та плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки: Верен И когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжих дни наред; и постих и се молих пред небесния Бог и казах: Съвременен български превод (с DC books) 2013 Като чух тези думи, седнах и заплаках. Обзет от скръб, няколко дни постих и се молих така: Библия ревизирано издание А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, като казвах: Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжих няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки: |
И Давид се моли Богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята.
задето се смекчи сърцето ти, и ти се смири пред Господа, като чу това, което Аз изрекох против това място и против жителите му, че те ще бъдат за ужас и проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, – Аз те чух, говори Господ.
защото Соломон бе направил меден амвон, дълъг пет лакти, широк пет лакти и висок три лакти, и го бе поставил посред двора; на него той застана, коленичи пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето, –
тъй говори Кир, цар персийски: Господ, Бог небесний, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му съградя дом в Иерусалим, що е в Иудея.
Докле Ездра тъй се молеше и изповядваше, плачейки и мятайки се пред Божия дом, стече се при него твърде голямо събрание от израилтяни, мъже, жени и деца, защото и народът плачеше много.
Като чух тия думи, раздрах долната си и горна дреха, скубех космите на главата си и на брадата си и седях печален.
А през време на вечерната жертва станах от мястото на моето тъгуване и с раздрана долна и горна дреха паднах на колене и прострях ръце към Господа, моя Бог,
Аз им отговорих и рекох: Бог небесни, Той ще ни помогне, и ние, раби Негови, ще почнем да зидаме, а за вас няма да има ни дял, ни право, ни спомен в Иерусалим.
Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете, (задето послуша всички думи на устата ми;)
Той им рече: „аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата“.