А мене, Господи, Ти знаеш, Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването.
Йеремия 17:16 - Библия синодално издание (1982 г.) Аз не бързах да стана пастир у Тебе и не желах бедствения ден, Ти знаеш това; каквото е излязло из устата ми, е открито пред Твоето лице. Цариградски Но аз не се оттеглих от да съм пастир и да те следвам, Нито пожелах деня на скърбта: Ти знаеш: Това що е излезло из устните ми беше пред тебе. Ревизиран Но аз не побързах да се оттегля та да не съм пастир и да не те следвам, Нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; Това, що е излязло из устните ми, беше <явно> пред Тебе. Верен Но аз не отказах да бъда пастир след Теб и не пожелах деня на скръбта. Ти знаеш – това, което излезе от устните ми, беше явно пред Теб. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но аз не побягнах от пастирството и от това да не Те следвам, нито желаех скръбния ден. Ти знаеш! Това, което е излязло от устните ми, беше пред Твоето лице. Библия ревизирано издание Но аз не побързах да се оттегля, за да не съм пастир и да не те следвам, нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; това, което е излязло от устните ми, беше явно пред Тебе. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Но аз не побързах да се оттегля, за да не съм пастир и да не Те следвам; нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш: това, което е излязло из устните ми, беше явно пред Тебе. |
А мене, Господи, Ти знаеш, Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването.
Ако пък не послушате това, душата ми в потайни места ще оплаква вашата гордост, ще плаче горко, и очите ми сълзи ще леят; защото Господнето стадо ще бъде в плен откарано.
О, Господи! Ти всичко знаеш; спомни си за мене и посети ме, и отмъсти за мене на моите гонители; по Своето дълготърпение недей ме погубва; Ти знаеш, че заради Тебе търпя хули.
Трябва ли да се връща зло за добро? а те копаят яма за душата ми. Спомни си, че стоя пред Твоето лице, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоя гняв.
Ти, Господи, ме увличаше, – и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене – и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене.
И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах.
О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми – извор сълзи! Аз бих плакал ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ.
А те мразят оногова, който изобличава при портите, и се гнусят от оногова, който говори правда.
как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,
Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,
Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,