Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Йеремия 20:9 - Библия синодално издание (1982 г.)

9 И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах.

Ver Capítulo Copiar

Цариградски

9 И рекох: Не ща да помена за него, Нито ще продумам вече в името му; Но неговото слово беше в сърдцето ми Като огън пламнал затворен в костите ми, И уморих се от да се въздържам, и не мога вече.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

9 Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава <Неговото слово> става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.

Ver Capítulo Copiar

Верен

9 Но кажа ли: Няма да споменавам за Него и няма да говоря вече в Негово Име, и става в сърцето ми като горящ огън, затворен в костите ми; изтощавам се да задържам словото и не мога.

Ver Capítulo Copiar

Съвременен български превод (с DC books) 2013

9 Тогава кажа ли: „Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му“, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

9 Но ако кажа: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.

Ver Capítulo Copiar

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

9 Но ако река: няма да спомена за Него, нито ще проговоря вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморих се да го задържам, но не мога.

Ver Capítulo Copiar




Йеремия 20:9
21 Referencias Cruzadas  

извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;


Моето слово не е ли като огън, казва Господ, и не е ли като чук, който разбива скала?


За пророците. Сърцето ми се къса в мене, всичките ми кости се тресат; аз съм като пиян, като човек, комуто е надвило виното, заради Господа и заради Неговите свети думи,


Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка.


Поради това аз съм преизпълнен с Господня ярост, не мога да я държа в себе си; ще я излея върху децата на улицата и върху събранието на младежите; ще бъдат взети мъж с жена, старец с престарял.


И духът ме подигна и ме взе. И вървях огорчен, с развълнуван дух; и ръката Господня беше крепко върху мене.


и каза ми: „сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам“, – и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед.


Лъв зарика, – кой няма да трепне? Господ Бог каза, – кой няма да пророкува?


„стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“.


И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне.


Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царството Божие.


Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.


А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше от своя дух подбуждан да свидетелствува пред иудеите, че Иисус е Христос.


защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos