La Biblia Online

Anuncios


Toda la Biblia A.T. N.T.




Деяния 3:2 - Библия синодално издание (1982 г.)

Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;

Ver Capítulo

Más versiones

Цариградски

И имаше някой си человек който бе хром от утробата на майка си, та го все носеха; когото и слагаха всеки ден до вратата на храма които се наричаха Красни, да проси милостиня от онези които влязваха в храма.

Ver Capítulo

Ревизиран

<някои> носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.

Ver Capítulo

Новият завет: съвременен превод

Пред храмовата врата, наречена „Красива“, имаше един човек, куц по рождение, когото носеха и оставяха всеки ден там, за да проси милостиня от влизащите в храма.

Ver Capítulo

Верен

носеха един човек, недъгав по рождение, когото слагаха всеки ден при вратата на храма, наречена Красивата, за да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.

Ver Capítulo

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Имаше един човек, куц от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовата врата, наричана Красива, да проси милостиня от влизащите в храма.

Ver Capítulo

Библия ревизирано издание

някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.

Ver Capítulo
Otras versiones



Деяния 3:2
9 Referencias Cruzadas  

Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му


А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;


А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?


и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.


А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.


В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.


и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него.


А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.