Второ Коринтяни 4:8 - Библия синодално издание (1982 г.) Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; Más versionesЦариградски Всякак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние; Ревизиран Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние; Новият завет: съвременен превод Непрекъснато ни постигат всякакви беди, но не сме сломени; в безизходица сме, но успяваме да намерим изход; Верен Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в безизходица сме, но не до отчаяние; Съвременен български превод (с DC books) 2013 Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, Библия ревизирано издание Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; |
а които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят.
Макар и да не цъфне смоковницата, и да няма плод по лозите, макар маслината да измени, и нивата да не даде храна, макар и да не останат овци в кошарата и рогат добитък в оборите, –
Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.
Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен.
но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.
искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
И Самуил рече на Саула: защо ме безпокоиш да излизам? И Саул отговори: много ми е мъчно; филистимците воюват против мене, а Бог отстъпи от мене и вече не ми отговаря ни чрез пророци, ни насън (ни във видение); затова те извиках, за да ме научиш, какво да правя.
Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си.
И Саул рече на оръженосеца си: изтегли меча си и ме заколи с него, да не дойдат ония необрязани и ме убият и да се не подиграват с мене. Но оръженосецът не искаше, понеже се много боеше. Тогава Саул взе меча си и падна върху него.