Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, нито живота ми – заедно с мъже, жадни за кръв,
Съдии 19:18 - Библия ревизирано издание А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си. Цариградски А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдин до страните на гората Ефрем от където съм аз; и ходих до Витлеем Юдин, а сега отивам в дома Господен; и няма никой да ме прибере в къщата си. Ревизиран А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и <сега> отивам за Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си. Верен А той му каза: Ние пътуваме от Витлеем Юдейски към покрайнините на хълмистата земя на Ефрем, защото аз съм оттам. Ходих до Витлеем Юдейски и сега вървя с ГОСПОДНИЯ дом, но никой не ме прибира в къщата си. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Той му отговори: „Идваме от Витлеем в Юдея и отиваме за Ефремовата планина, откъдето съм аз. Бях дошъл във Витлеем в Юдея, а сега съм на път към дома си. Но никой не ме поканва в къщата си. Библия синодално издание (1982 г.) Той му отговори: от Витлеем Иудейски отиваме за Ефремова планина, отдето съм аз; ходих до Витлеем Иудейски, а сега отивам към дома Господен; и никой ме не поканва у дома си; Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А той му рече: Ние пътуваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов и отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си. |
Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, нито живота ми – заедно с мъже, жадни за кръв,
Рядко слагай крака си в къщата на съседа си, да не би да му досадиш и той да те намрази.
Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
След това цялото общество израилтяни се събра в Сило, където поставиха шатъра за срещане; защото земята вече беше завладяна от тях.
Така те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.
И като погледна и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идваш?
А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти. Нямаме нужда от нищо.
На четвъртия ден, като станаха рано, той тръгна да си върви; но бащата на младата жена каза на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си вървиш.
Тогава израилтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А Господ каза: Юда да излезе пръв.
Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.
(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)