И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.
Римляни 7:7 - Библия ревизирано издание Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.“ Más versionesЦариградски И тъй,що има да речем? Законът ли е грях? Да не бъде! Но не познах греха освен чрез закона; защото и пожеланието не бих познал за грях, ако не би казвал законът: "Не пожелавай." Ревизиран Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай". Новият завет: съвременен превод Можем ли тогава да кажем, че грехът и законът са едно? Не, разбира се! Но ако не беше законът, нямаше да зная какво е грях. Всъщност, ако законът не беше казал: „Не пожелавай това, което принадлежи на друг“, нямаше да зная какво е да пожелаеш нещо, което принадлежи на друг. Верен Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай.“ Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава какво да кажем – че законът е грях? Съвсем не! Но аз опознах греха не иначе, а чрез Закона, защото не бих разбрал и какво е пожелание, ако законът не казваше: „Не пожелавай!“ Библия синодално издание (1982 г.) Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“. |
И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.
Надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща. И от покрива видя една жена, която се къпеше. А жената беше много красива.
Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.
Пожелават ниви и ги отнемат с насилие, къщи – и ги грабят; дори разграбват човека и къщата му, човека заедно с наследството му.
Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.
И им каза: Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!
Понеже заповедите: „Не прелюбодействай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не пожелавай“ и която и да било друга заповед се заключават в тези думи: „Да обичаш ближния си, както себе си.“
Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.
Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато стоварва Своя гняв? (По човешки говоря.)
понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.
А отгоре на това дойде и законът, за да се умножи прегрешението; а където се умножи грехът, преумножи се благодатта;
Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.
Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът, за да се покаже, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.
Защото когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт;
Но понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие даже да не се споменават между вас, както прилича на светии;
Не пожелавай жената на ближния си; нито да пожелаваш къщата на ближния си, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е нещо, което е на ближния ти.
Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, пагубни похоти и сребролюбие, което е идолопоклонство;
(понеже законът не е усъвършенствал нищо), а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.
Когато видях между плячката една хубава вавилонска дреха, двеста сикъла сребро и една златна плочка, тежка петдесет сикъла, харесаха ми и ги взех. Сега са скрити под земята в шатъра ми, а среброто е най-отдолу.