Римляни 4:14 - Библия ревизирано издание Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено; Más versionesЦариградски Защото ако са наследници тези които са от закона, то вярата е осуетена и обещанието е унищожено; Ревизиран Защото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено; Новият завет: съвременен превод Защото ако тези, които следват закона, са наследници на света, вярата губи смисъл и обещанието е без стойност. Верен Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, Библия синодално издание (1982 г.) Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено; |
така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми; няма да се върне при мене празно, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.
И ще осуетя на това място съвещанията на Юда и Йерусалим; и ще ги накарам да паднат от меч пред неприятеля си и чрез ръката на онези, които искат живота им; а труповете им ще дам за храна на небесните птици и земните зверове.
Но ако в деня, когато е чул, мъжът ѝ съвсем ги е унищожил, тогава онова, което е излязло от устните ѝ относно оброците ѝ и относно обвързването на душата ѝ, няма да остане в сила; мъжът ѝ ги е унищожил и Господ ще ѝ прости.
Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни
Нима се е разделил Христос? Павел ли бе разпънат за вас? Или в Павловото име се кръстихте?
Не отхвърлям Божията благодат; защото ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.
и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т. е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра,
(понеже законът не е усъвършенствал нищо), а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.
Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, Който е съвършен навеки.