и Масфа, защото Лаван казваше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.
Първо Царе 7:6 - Библия ревизирано издание И така, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден, и казаха: Съгрешихме пред Господа. И Самуил беше съдия над израилтяните в Масфа. Цариградски И събраха се в Масфа, и наляха вода и изляха пред Господа, и постиха през онзи ден, и рекоха там: Съгрешихме Господу. И съдеше Самуил Израилевите синове в Масфа. Ревизиран И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа. Верен И те се събраха в Масфа и си наточиха вода, и я изляха пред ГОСПОДА, и постиха в онзи ден, и казаха там: Съгрешихме против ГОСПОДА! И Самуил съдеше израилевите синове в Масфа. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа. Библия синодално издание (1982 г.) И събраха се в Масифа и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И тъй, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден и рекоха там: Съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше израиляните в Масфа: |
и Масфа, защото Лаван казваше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.
Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него.
все пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,
то тези трима преминаха през филистимския стан и наляха вода от Витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха вода, донесоха на Давид. Но Давид отказа да я пие, а я възля на Господа, като каза:
Затова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им.
Той пее пред хората, като казва: Съгреших и изкривих правото, и не ми бе въздадено според греха ми;
Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
Уморих се от въздишането си; всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелята си.
Уповавай на Него, народе, по всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е прибежище за нас. (Села.)
Наистина, откакто бях върнат, се разкаях, и откакто бях научен, се ударих по бедрото. Засрамих се, да! Дори се смутих, понеже носих укора на младостта си.
И в петата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Йерусалим и целият народ, който идваше в Йерусалим от Юдейските градове, прогласиха пост пред Господа.
О, да би била главата ми вода, очите ми – извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!
Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми, понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града.
Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? Ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им кажеш:
Чуйте това, свещеници, внимавайте, доме Израилев, и дайте ухо, доме царски; защото има присъда против вас; понеже станахте като примка в Масфа и като мрежа, простряна върху Тавор.
Но, казва Господ, даже и сега, обърнете се към Мене с цялото си сърце, с пост, плач и ридание;
Това да ви бъде постоянна наредба; в седмия месец, на десетия ден от месеца, да смирите душите си и да не вършите никаква работа – нито местен жител, нито пришълец, който се е заселил между вас;
Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мен, и още, че са ходили против Мен
Тогава израилтяните извикаха към Господа: Съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на ваалимите.
А израилтяните отговориха на Господа: Съгрешихме. Направи с нас, както Ти се вижда за добре. Само ни избави сега, молим Ти се.
И когато ангелът Господен изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно.
Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Влезте в бой против тях.
Тогава всички израилтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред Господа.
Дух Господен дойде върху него и той беше съдия над Израил. Излезе и на бой и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаим; и ръката му надделя против Хусанрисатаим.
А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.
Тогава те извикаха към Господа: Съгрешихме, понеже изоставихме Господа и служихме на ваалимите и астартите. Избави ни сега от неприятелите ни и ще Ти служим.