Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; ще бъдат в болки, както жена, която ражда; удивени ще гледат един към друг, лицата им – лица на пламък.
Михей 4:9 - Библия ревизирано издание А защо викаш със силен глас? Няма ли цар в тебе? Загинал ли е съветникът ти, че са те обзели болки като на раждаща жена? Цариградски Защо викаш сега велегласно? Няма ли цар в тебе? Загина ли съветникът ти, че те обзеха болезни като на жена кога ражда? Ревизиран А защо викаш със силен глас? Няма ли цар в тебе? Загинал ли е съветникът ти, Та са те обзели болки като на раждаща жена? Верен Сега защо викаш със силен глас? Няма ли в теб цар? Загинал ли е съветникът ти, че са те обзели болки като на раждаща жена? Съвременен български превод (с DC books) 2013 А защо ти плачеш сега с висок глас? Нима нямаш цар? Или ти липсва съветник, та са те обзели болки като родилка? Библия синодално издание (1982 г.) А защо сега ти тъй високо плачеш? Нима нямаш цар? или ти съветник липсва, та са те обзели мъки като родилка? Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А защо викаш със силен глас? Нямаш ли цар? Загинал ли е съветникът ти, та са те обзели болки като на раждаща жена? |
Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; ще бъдат в болки, както жена, която ражда; удивени ще гледат един към друг, лицата им – лица на пламък.
Затова хълбоците ми са пълни с болка; болки ме обзеха, както болките на жена, когато ражда; сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя.
Както непразна жена, когато наближава времето да роди, се мъчи и вика от болка, такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
Ти, която населяваш Ливан, която правиш гнездото си в кедрите, колко ще бъдеш за жалене, когато те нападнат мъки, болки като на жена, която ражда!
Затова не бой се, служителю Мой, Якове, казва Господ, нито се страхувай, Израилю; защото, ето, ще те избавя от далечната страна, и потомството ти – от земята, където са пленени; и Яков, като се върне, ще се успокои и ще си почине, и няма да има кой да го плаши.
Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.
Градовете бяха превзети, крепостите – завладени с изненада, и сърцата на силните моавци ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки.
Вавилонският цар чу вестта за тях и ръцете му отслабнаха; мъки го обзеха, болки като на жена, която ражда.
Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?
Помазаникът Господен, диханието на ноздрите ни, този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.
Сигурно сега ще кажат: Ние нямаме цар, защото не се бояхме от Господа; и така, какво би ни ползвал цар?
Болки на раждаща жена ще го сполетят; той е неразумен син, не слиза навреме в отвора на матката.
Защото израилтяните ще останат за дълго време без цар и началник, без жертвеник и идолски стълб, без ефод и домашни богове.
Затова ще ги остави до времето, когато раждащата ще роди; тогава останалите от братята Му ще се върнат с израилтяните.
Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече мъките си поради радостта, че се е родил човек на света.