Когато Исав чу бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и каза на баща си: Благослови и мене, татко.
Йов 2:12 - Библия ревизирано издание И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. Цариградски И като подигнаха очите си от далеч и го не познаха, възвисиха глас та плакаха; и раздра всеки дрехата си, и хвърлиха пръст на главите си към небето. Ревизиран И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си <като я хвърлиха> към небето. Верен И като повдигнаха очите си отдалеч и не го познаха, те издигнаха глас и заплакаха; и всеки раздра дрехата си и посипаха пръст на главите си към небето. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но когато го видяха отдалеч, не го познаха. Те викнаха с глас и заплакаха. Раздраха връхните си дрехи и хвърляха към небето прах над главите си. Библия синодално издание (1982 г.) И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И като повдигнаха очи отдалеч, и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. |
Когато Исав чу бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и каза на баща си: Благослови и мене, татко.
След като изговори това, царските синове дойдоха и плакаха силно. Също и царят, и всички останали плакаха много.
Като чух това, раздрах дрехата и мантията си, скубах космите от главата и от брадата си и седях смутен.
След това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си,
А Мардохей, като научи за всичко, което беше станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе сред града, и викаше силно и горчиво.
Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.
Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; хвърлиха пръст върху главите си; препасаха се във вретища; Йерусалимските девици навеждат главите си до земята.
и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си и ще се валят в пепелта;
Тогава Исус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред Господния ковчег, където той и Израилевите старейшини лежаха до вечерта, и посипаха пръст върху главите си.
И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като казваха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!
И когато ангелът Господен изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно.
И така, вестоносците отидоха в Сауловия град Гавая и разказаха всичко на всеослушание пред народа; и целият народ плака със силен глас.
Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат.
Тогава един човек от Вениамин се завтече от битката и в същия ден отиде в Сило, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.