Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
Деяния 5:13 - Библия ревизирано издание а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше; Más versionesЦариградски А от другите никой не смееше да се прилепява при тях; народът обаче ги имаше на почест. Ревизиран а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха; Новият завет: съвременен превод Никой от останалите не смееше да се присъедини към тях, но всички ги възхваляваха. Верен а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше Съвременен български превод (с DC books) 2013 От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше. Библия синодално издание (1982 г.) От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. |
Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
Грешните в Сион се боят; трепет обзема лицемерите; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?
Но не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше.
Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе тялото на Исус; и Пилат позволи. И така, той дойде и вдигна тялото Му.
Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите вече се бяха споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал като Христос.
И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше.
като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха.
А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.
Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни.
И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,