Затова поставиха над тях надзиратели, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараон градове за житници: Питом и Раамсес.
Числа 16:13 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Малко ли е това, че си ни извел от земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, че още и владетел искаш да ни станеш. Цариградски Малко ли е това дето си ни извел из земя в която тече мляко и мед за да ни измориш в пустинята, но още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас? Ревизиран Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас? Верен Малко ли е това, че си ни извел от земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а и на владетел ли искаш да се направиш над нас? Съвременен български превод (с DC books) 2013 Малко ли ти е, че ни изведе от страната, в която текат мляко и мед, за да ни погубиш в пустинята, или искаш още и да господстваш над нас? Библия ревизирано издание Малко ли е това, че си ни извел от земята, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас? Библия синодално издание (1982 г.) малко ли ти е, че ни изведе из земята, дето тече мед и мляко, за да ни погубиш в пустинята, а искаш още да господаруваш над нас? |
Затова поставиха над тях надзиратели, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараон градове за житници: Питом и Раамсес.
Тогава Фараон заръча на всичките си люде: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.
И казаха им израиляните: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост! Защото ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.
Но народът ожадня там за вода; и роптаеше против Мойсей: Защо ни изведе от Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?
А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Да не искаш и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Мойсей се уплаши и си каза: Явно, че това нещо се е узнало.
След дълго време египетският цар умря; а израиляните пъшкаха от робството и викаха; и викът им от робството стигна до Бога.
Малко ли ви е дето пасете доброто пасбище, та тъпчете с нозете си останалата част от пасбището си? Малко ли ви е дето пиете бистра вода, та мътите с нозете си останалата?
но цял месец, докато ви излезе из носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, казвайки: Защо излязохме от Египет?
И разноплеменното множество, което беше сред тях, изгладня много за храна; израиляните пак заплакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?
Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;
И му разказаха: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плодът ѝ.
И всички израиляни роптаеха против Мойсей и Аарон; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!
И защо ни води Господ в тази земя, да паднем от меч и жените ни и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да е по-добре да се върнем в Египет?
И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.
Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.
Тогава Мойсей, когото бяха отказали да приемат, като му рекоха: „кой те постави началник и съдия“, него Бог, чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник, и за избавител.