Римляни 4:18 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: „Толкова ще бъде твоето потомство“. Más versionesЦариградски Той без причина за надежда повярва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: "Така многобройно ще бъде твоето семе." Ревизиран<Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство". Новият завет: съвременен превод Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“ Верен Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ Съвременен български превод (с DC books) 2013 И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ Библия ревизирано издание Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ |
Тогава ми рече: Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали.
А За хария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.
Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано.
(както е писано: „Направих те отец на много народи“), пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите; и извиква в действително съществуване онова, което не съществува.
Без да отслабне във вярата, той си даваше сметка, че тялото му е вече замъртвяло (понеже бе на около сто години), както бе замъртвяла и Сарината утроба,
А надеждата не посрамя; защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух.
Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
която за душата ни е като здрава и непоклатима котва, и която прониква в това, което е зад завесата;