Евреи 6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към зрялост, като не полагаме пак за основа покаянието от мъртви дела, вярата в Бога,

² учението за кръщенията, за ръкополагането, за възкресението на мъртвите и за вечния съд.

³ И това ще направим, ако Бог позволи.

⁴ Защото онези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

⁵ и са вкусили от доброто Божие слово и от великите дела на бъдещия век,

⁶ а са отпаднали, невъзможно е пак да бъдат обновени и доведени в покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

⁷ Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

⁸ но ако ражда тръни и репеи, тя е непотребна и близо до проклятие, и сетнината ѝ е да бъде изгорена.

⁹ Обаче, ако и да говорим така, надяваме се относно вас, любезни, за нещо по-добро, което води към спасението.

¹⁰ Защото Бог не е неправеден, та да забрави вашето дело, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

¹¹ И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

¹² да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.

Сигурността на Божиите обещания

¹³ Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

¹⁴ „Наистина ще те благословя премного, и ще те умножа и преумножа“.

¹⁵ И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.

¹⁶ Защото човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение, слага край на всеки спор между тях.

¹⁷ Затова Бог, като искаше да покаже по-ясно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменно, си послужи с клетва,

¹⁸ та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за предстоящата надежда;

¹⁹ която за душата ни е като здрава и непоклатима котва, и която прониква в това, което е зад завесата;

²⁰ където Исус, като предтеча влезе за нас, и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.