И докато се молеше Ездра и се изповядваше, плачейки, паднал пред Божия дом, събра се при него много голямо множество израиляни – мъже, жени и деца, защото народът плачеше много горчиво.
Първо Царе 30:4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава Давид и мъжете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат. Цариградски Тогаз Давид и людете които бяха с него възвисиха гласа си та плакаха доде не им остана вече сила да плачат. Ревизиран Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат. Верен Тогава Давид и народът, който беше с него, издигнаха гласовете си и плакаха, докато в тях не остана вече сила да плачат. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат. Библия ревизирано издание Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат. Библия синодално издание (1982 г.) Давид и народът, който беше с него, нададоха вик и плакаха, докле не остана в тях сила да плачат. |
И докато се молеше Ездра и се изповядваше, плачейки, паднал пред Божия дом, събра се при него много голямо множество израиляни – мъже, жени и деца, защото народът плачеше много горчиво.
И когато Ангелът Господен изговори тези думи на всички израиляни, народът плака с висок глас.
И народът дойде във Ветил, и седя там до вечерта пред Бога, и с висок глас плака горко.
И тъй, вестителите дойдоха в Сауловия град Гавая, и казаха тези думи на всеослушание пред народа; и всички плакаха с висок глас.
А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им – пленени.
И като стигна там, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града, и съобщи веста, целият град нададе стон.