Първо Царе 24:8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г После стана Давид, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна назад, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони. Цариградски И след това стана Давид та излезе от пещерата, и извика отзад Саула и рече: Господарю мой царю! И когато погледна Саул отзаде си, Давид се наведе с лицето си до земята та му се поклони. Ревизиран После стана Давид та излезе из пещерата и извика подир Саула казвайки: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна отдире си, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони. Верен И Давид възпря мъжете си с тези думи и не им позволи да се вдигнат против Саул. А Саул стана от пещерата и си отиде по пътя. Съвременен български превод (с DC books) 2013 И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя. Библия ревизирано издание После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю Мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони. Библия синодално издание (1982 г.) И с тия думи удържа Давид людете си и не им даде да нападнат Саула. А Саул стана и излезе из пещерата на пътя. |
Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!
Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог.
Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък, данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.
И щом момчето си отиде, Давид стана откъм южната страна и като падна по лице на земята, поклони се три пъти; и се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид твърде много.
С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да се вдигнат против Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и отиде по пътя си.
И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти?
А Саул позна Давидовия глас и рече: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю.
И рече ѝ: Какъв е наглед? А тя рече: Един старец излиза и е обвит с мантия. И Саул позна, че това е Самуил и се наведе с лице доземи, та се поклони.