Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата, краката и дреболиите.
Първо Царе 2:15 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Още преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово. Цариградски Още и преди да изгорят тлъстината дохождаше слугата на свещеника та казваше на человека който приносеше жъртвата: Дай на свещеника месо за печене; защото не ще да вземе от тебе месо варено, но сурово. Ревизиран Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово. Верен Дори и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който жертваше: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от теб варено месо, а сурово. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на принасящия жертва: „Дай на свещеника месо за печене. Той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.“ Библия ревизирано издание Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово. Библия синодално издание (1982 г.) Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника дохождаше и казваше на оногова, който принасяше жертва: дай месо за печено на свещеника; той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово. |
Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата, краката и дреболиите.
и свещеникът да ги изгори на олтара. Това е храна, пожертвана чрез огън за благоухание; всичката тлъстина принадлежи на Господа.
Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своята си охота, и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.
чиято сетнина е погибел, чиито бог е коремът и чието хвалене е в това, което е срамно, които отдават ума си на земните неща.
Те са подводни скали, когато пируват с вас без страх в дружелюбните ви гощавки, и пасат сами себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени;
забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото набодеше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всички израиляни, които идваха там.
И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото ти душа желае, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила.