И Яков наименува мястото Фануил: Защото – казваше той – видях Бога лице в лице, и животът ми бе опазен.
Първо Коринтяни 13:12 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. Más versionesЦариградски Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат. Ревизиран Защото сега виждаме <нещата> неясно, като в огледало, а тогава <ще ги видим> лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. Новият завет: съвременен превод Сега виждаме мътно отражение в огледало, но когато дойде съвършенството, ще видим лице в лице. Сега знанието ми е частично, но тогава то ще е пълно, така както Бог ме познава напълно. Верен Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Защото сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. Библия ревизирано издание Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. |
И Яков наименува мястото Фануил: Защото – казваше той – видях Бога лице в лице, и животът ми бе опазен.
И Господ говореше на Мойсей лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше Мойсей в стана, слугата му, младежът Исус, Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра.
с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не чрез гатанки; и той ще гледа Господния образ. Как не се побояхте вие да говорите против слугата Ми Мойсей?
Внимавайте да не презирате нито един от тия малките; защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.
Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм, което е детинско.
А ние всички, които с непокрити лица отразяваме Господнята слава като в огледало, преобразяваме се в Неговия образ от слава в слава, както от Духа Господен.
Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня, дано уловя това, за което и аз бях уловен от Христа Исуса.
Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото:
Любезни, сега сме Божии чада и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, както е.