И Ти раздели морето пред тях, та преминаха по сухо през него; а гонителите им хвърли в дълбочините, като камък в силни води.
Откровение 18:21 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И един силен ангел взе един камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и каза: Така стремително ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма вече да го има. Más versionesЦариградски И един силен ангел взе един камик голям като воденичен та го хвърли в морето и рече: Така със стремление ще бъде хвърлен Вавилон град великий, и няма да се намери вече. Ревизиран И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери. Новият завет: съвременен превод Тогава един силен ангел вдигна камък, голям колкото воденичен, хвърли го в морето и каза: „Така стремително ще бъде сринат великият град Вавилон, за да не бъде никога вече открит. Верен И един силен ангел взе камък, голям като воденичен камък, хвърли го в морето и каза: Така стремително ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма да се намери вече. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава един силен ангел вдигна голям сякаш воденичен камък, хвърли го в морето и извика: „Така с насилие ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма да го има вече. Библия ревизирано издание И един силен ангел взе камък, голям като воденичен, и го хвърли в морето, и каза: С такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и вече няма да се намери. |
И Ти раздели морето пред тях, та преминаха по сухо през него; а гонителите им хвърли в дълбочините, като камък в силни води.
Ще те превърна в ужас за народите и няма да съществуваш повече: и да те търсят, никога вече няма да те намерят – казва Господ Еова.
Тогава ще обърне лицето си към крепостите на своята земя; но ще се препъне и ще падне, и няма да се намери.
И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; наглавата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му – като огнени стълбове.
Отдалеч ще стоят поради страх от мъките ѝ и ще казват: Горко, горко, на тебе, велики граде Вавилоне, могъщи граде, понеже в един час дойде съдбата ти!
Глас от онези, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чуе в тебе; и никакъв художник, от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чуе в тебе;
След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, и не се намери място за тях.
И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите ѝ?