La Biblia Online

Anuncios


Toda la Biblia A.T. N.T.




Еклисиаст 2:15 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния, това ще постигне и мене. Каква полза тогава от това, че съм мъдър? Затова рекох в сърцето си, че и това е суета.

Ver Capítulo

Цариградски

За то рекох в сърдцето си: Както се случава на безумния, Така ще се случи и на мене; Защо прочее да стана аз по-мъдър? За то подумах в сърдцето си че и то е суета.

Ver Capítulo

Ревизиран

Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

Ver Capítulo

Верен

Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

Ver Capítulo

Съвременен български превод (с DC books) 2013

И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето – и това е суета.

Ver Capítulo

Библия ревизирано издание

Тогава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

Ver Capítulo

Библия синодално издание (1982 г.)

И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;

Ver Capítulo



Еклисиаст 2:15
9 Referencias Cruzadas  

ето, сторих както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце – преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на тебе.


Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и ето, всичко е суета и гонене на вятъра.


Мислех си в сърцето: Ето, станах велик и умножих мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; да, сърцето ми е придобило много мъдрост и знание.


Защото в многото мъдрост има много тъга; и който трупа знание, трупа и печал.


Суета на суетите – казва проповедникът, – суета на суетите, всичко е суета.


Защото както за безумния, така и за мъдрия не остава дълъг спомен; понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени. Както умира мъдрият, тъй умира и безумният.


Понеже колкото повече думи има, толкова повече смисълът се губи, и каква полза за човека?


Защото какво предимство има мъдрият пред безумния? Или какво предимство има сиромахът, който знае как да се държи сред живите?