Даниил 10:8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в тление и останах безсилен. Цариградски Аз прочее останах сам и видях това голямо видение; и не остана сила в мене, и благолепието ми се обърна в мене в тление, и не остана сила в мене. Ревизиран И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене), та останах безсилен. Верен И аз останах сам да видя това голямо видение, но не остана в мен сила, защото цветът на лицето ми стана мъртвешки бледен и не ми остана сила. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Когато останах сам, аз съзерцавах това величествено видение, но силите ми ме напуснаха, станах смъртно бледен, не можах повече да се държа. Библия ревизирано издание И така, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене) и останах безсилен. |
И Мойсей си каза: Да се отбия и да погледна това велико явление, защо къпината не изгаря.
И ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си и говорих, като казах на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остана сила в мене.
Защото как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? Понеже не остана никаква сила в мене, а и дъх не остана в мене.
Тук е краят на словото. Колкото до мене, Даниил, размишленията ми ме смутиха много и изгледът на лицето ми се измени; но запазих словото в сърцето си.
Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и взех да върша царските дела. Бях изумен от видението, защото никой не го разбираше.
И видях, че се приближи при овена и се разяри против него, и като удари овена, счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; и той го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да избави овена от силата му.
Чух и сърцето ми се смути, устните ми трепереха от гласа; гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих. Защото трябва да чакам спокоен скръбния ден, когато излезе против народа ми и го завладее с войските си.
Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите самичък; обаче не съм самичък, защото Отец е с Мене.
А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.
И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той положи десницата Си върху мене и каза: Не бой се; Аз съм Първият и Последният, и Живият;