И всичките му синове и всичките му дъщери станаха да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. Така го оплакваше баща му.
Второ Царе 19:1 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И известиха на Йоав: Ето, царят плаче и жалее за Авесалом. Цариградски И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жали за Авесалома. Ревизиран И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома. Верен И съобщиха на Йоав: Ето, царят плаче и жалее за Авесалом. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Царят силно се смути, качи се в стаята над градските порти и заплака. Когато отиваше, той ридаеше така: „Сине Авесаломе! Сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“ Библия ревизирано издание Известиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом. Библия синодално издание (1982 г.) И обадиха на Иоава: ето, царят плаче и тъжи за Авесалома. |
И всичките му синове и всичките му дъщери станаха да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. Така го оплакваше баща му.
А човекът рече на Йоав: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръка против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на тебе, на Ависей и на Итай: Внимавайте всички, никой да не докосне младежа Авесалом.
Тогава рече Йоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, както беше още жив сред дъба.
А Йоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.
И царят се смути много, и се качи в стаята над портата, та плака; и като отиваше, говореше така: Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой, Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!
Тогава царят заповяда на Йоав, на Ависей и на Итай: Пощадете ми младежа Авесалом. И всички воини чуха, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом.
И в онзи ден победата се обърна в печал за целия народ; защото в онзи ден народът чу да казват: Царят скърби за сина си.
А върху Давидовия дом и върху ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление. И те ще погледнат към Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както скърби някой за първородния си.