Притчи 17 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ По-добре сух залък и с него мир, отколкото къща, пълна с пиршества и с тях раздор.

² Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

³ Горнилото е за среброто и пещта – за златото, а Господ изпитва сърцата.

⁴ Злосторникът слуша беззаконните устни, а лъжецът дава ухо на лошия език.

⁵ Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му; който се радва на бедствия – няма да остане ненаказан.

⁶ Чадата на чадата са венец на старците; и бащите са слава за чадата си.

⁷ Изрядна реч не подхожда на безумния: колко по-малко – лъжливи устни на управника.

⁸ Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; накъдето и да се обърне, успява.

⁹ Който покрива грешки, търси любов, а който напомня за тях разделя приятели.

¹⁰ Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния.

¹¹ Злият човек търси само бунтове, затова жесток пратеник ще се проводи против него.

¹² По-добре да срещнеш мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му.

¹³ Който въздава зло за добро, злото не ще се отдалечи от дома му.

¹⁴ Да започнеш разпра е като да отприщиш вода; затова остави препирнята, преди да се е разпалила.

¹⁵ И който оправдава нечестивия, и който осъжда праведния – и двамата са мерзост пред Господа.

¹⁶ Каква полза от пари в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма ум?

¹⁷ Приятел обича всякога и е роден брат във време на нужда.

¹⁸ Човек без разум дава ръка и става поръчител за ближния си.

¹⁹ Който обича препирни, обича престъпления; и който строи високо вратата си, търси пагуба.

²⁰ Който има коварно сърце, не намира добро; и който има лъжлив език, изпада в нещастие.

²¹ Който ражда безумно чадо ще има скръб; и бащата на глупавия няма радост.

²² Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите.

²³ Нечестивият приема подкуп на тъмно, за да изкриви пътищата на правосъдието.

²⁴ Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на безумния са към краищата на земята.

²⁵ Безумен син е тъга за баща си, огорчение за тази, която го е родила.

²⁶ Не е добре да се наказва невинен, нито да се бият благородни за тяхната честност.

²⁷ Който щади думите си, е разумен; а хладнокръвният – благоразумен.

²⁸ Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, и разумен, когато затваря устата си.