Първо Царе 18 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Саул ревнува Давид

¹ И като престана Давид да говори със Саул, Йонатан се привърза към Давид и го обикна като собствената си душа.

² И в същия ден Саул взе Давид при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

³ Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.

⁴ Още Йонатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давид, и дрехите си, и самия си меч, лъка си и пояса си.

⁵ И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и постъпваше разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на целия народ, а още и пред очите на Сауловите служители.

⁶ А като си идваха при завръщането на Давид от поражението на филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове с песни и хора, за да посрещнат цар Саул с тимпани, с радост и с кимвали.

⁷ И жените, като играеха, пееха и нареждаха: Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.

⁸ И Саул се разсърди много и тези думи му бяха оскърбителни; и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

⁹ И от този ден нататък Саул гледаше Давид с лошо око.

¹⁰ На другия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той лудееше сред къщата си; и Давид свиреше с ръката си както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

¹¹ И Саул хвърли копието, като каза: Ще прикова Давид до стената. Но Давид му се изплъзна два пъти.

¹² И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

¹³ Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа.

¹⁴ И Давид постъпваше много разумно във всичките си пътища, защото Господ беше с него.

¹⁵ За това Саул, като гледаше, че Давид постъпва твърде разумно, се страхуваше от него.

¹⁶ А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше пред тях.

¹⁷ Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава, нея ще ти дам за жена; само ми служи храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се вдига върху него, но ръката на филистимците нека се вдигне върху него.

¹⁸ И Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство в Израил, че да стана аз царски зет?

¹⁹ Обаче във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя бе дадена за жена на меолатянина Адриил.

²⁰ А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид; и като известиха това на Саул, стана му угодно.

²¹ И каза Саул: ще му я дам, за да му бъда примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.

²² И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят благоволи към тебе и всичките му служители те обичат; затова сега стани зет на царя.

²³ И тъй, Сауловите служители говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

²⁴ И служителите на Саул му известиха: Така и така казва Давид.

²⁵ А Саул каза: Така да говорите на Давид: Царят не ще вино, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. Но Саул замисляше да погуби Давид чрез ръцете на филистимците.

²⁶ А когато служителите известиха на Давид тези думи, угодно беше на Давид да стане зет на царя; затова преди да изминат определените за това дни

²⁷ Давид стана и отиде заедно с мъжете си, та уби двеста мъже от филистимците; и Давид донесе краекожията им, и ги даде в пълен брой на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

²⁸ И Саул видя и позна, че Господ е с Давид; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

²⁹ И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давид; и Саул стана Давидов враг завинаги.

³⁰ И филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.