Първо Коринтяни 14 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Дарби на пророчество и езици

¹ Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.

² Защото, който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си той говори тайни.

³ А който пророкува, той говори на човеци за назидание, увещание и утешение.

⁴ Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

⁵ Желал бих всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

⁶ Ка жете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще принеса, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поучение?

⁷ Даже бездушните предмети, като свирка и китара, когато издават глас, ако не издадат отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с китарата?

⁸ Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой би се приготвил за бой?

⁹ Също така, ако и вие не говорите с езика си думи разбираеми, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.

¹⁰ Има например толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.

¹¹ И тъй, ако не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; и този, който говори, ще бъде другоезичен за мене.

¹² Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

¹³ Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.

¹⁴ Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

¹⁵ Тогава, какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.

¹⁶ Иначе, ако ти славословиш с духа си, как ще каже: Амин, на твоето благодарение онзи, който е от простолюдието, като не знае, какво говориш?

¹⁷ Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

¹⁸ Благодаря на Бога, че аз говоря повече езици от всички ви;

¹⁹ обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.

²⁰ Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бъдете пълнолетни по ум.

²¹ В закона е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тези люде; но и така не ще Ме послушат“, казва Господ.

²² Езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчествотое белег не за невярващите, а за вярващите.

²³ И тъй, ако се събере цялата църква и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

²⁴ Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или невежа, той се обвинява от всички, той се съди от всички;

²⁵ тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони на Бога и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

Ред в поклонението

²⁶ Тогава, братя, какво става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

²⁷ Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

²⁸ Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

²⁹ От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.

³⁰ Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

³¹ Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

³² и духовете на пророците се покоряват на са ми те пророци.

³³ Защото Бог не е Бог на безредието, а на мира, както и поучавам по всичките църкви на светиите.

³⁴ Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

³⁵ Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

³⁶ Възразява ли някой на това? Тогава питам: Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас е достигнало?

³⁷ Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

³⁸ Но ако някой не иска да признае, нека не признава.

³⁹ Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят езици.

⁴⁰ Обаче всичко нека става благоприлично и порядъчно.